И сега какво - вече сме демокрация? За 41% от българите не сме

Над половината от българите смятат, че страната ни е демократична, а изборите са най-добрият механизъм за определяне на властта. Бракът все още е ценност в живота на българите, въпреки ерозията му сред по-младите поколения.

Това са само част от основните изводи от втората част от проучването на изследователски център "Тренд", възложено от Института за дясна политика.

За 41% от българите страната ни все още не е станала демократична, въпреки десетилетията преход.

Най-младите и живеещите в столицата са по-убедени, че България е демократична страна спрямо общата картина, докато в селата например преобладава обратното мнение.

55% смятат, че демокрацията е добра форма на управление за България, докато 29% са на обратното мнение.
Проява на демократичен инстинкт са и данните относно твърдението дали в България е добре всичко да се решава от един човек или властта трябва да бъде разпределена между множество хора.

Една трета от всички анкетирани споделят, че е най-добре начело на страната да има един човек, който да решава всичко, докато 54% смятат, че е по-добре властта да бъде разпределена между множество хора.

Данните от предишните въпроси намират и още едно потвърждение в резултатите от следното питане "Вие лично смятате или не смятате, че изборите са най-добрият механизъм за определяне на властта?", като 67% отговарят утвърдително, докато 19% са на обратното мнение.

Проучването сочи още, че 62% от всички респонденти заявяват, че вярват в Бог. Жените са по-религиозни от мъжете - три четвърти от анкетираните дами заявяват, че вярват в Бог, при мъжете процентът е само 50.

Най-атеистично са настроените младите между 18 и 29 години.

Най-религиозни се оказват живеещите в селата като близо три четвърти от тях вярват в Бог.
В столицата дяловете на вярващите и невярващите са относително равни.

Въпреки високите стойности на вяра в Бога, повече от половината от всички анкетирани ходят на църква само по празници.

Светският характер на държавата не се подлага на съмнение, като 60% от всички запитани не са съгласни религиозните институции да играят роля в управлението на държавата. Една четвърт са на обратното мнение.

Живеещите в столицата са най-скептични към по-сериозната роля на църквата в държавните дела, докато една трета от живеещите в селата подкрепят това.

Въпреки различията, във всички демографски групи преобладава несъгласието Църквата да играе роля в управлението на държавата.

Близо една трета от всички респонденти споделят мнението, че религията е много важна част от живота им, а 58% са на обратното мнение.

53% от всички анкетирани смятат, че хората в България трябва да сключват брак, а не да живеят на семейни начала, докато 37% са на обратното мнение. Сред младите възрастови групи (18-29 г. и 30-39 г.) обаче мнението е противоположно.

70% от хората смятат, че гражданският брак е по-важният, докато 14% определят църковния.

Според българите е нормално да станеш родител за първи път между 24 и 27 години.

В столицата възрастта е изместена в по-високи категории, като една трета от столичани са на мнение, че нормално е първото дете да се появи между 28 и 30 години.

44% от българите са правили дарение през последната една година, а над една трета от всички дарения се правят през смс-и. 36% пък от всички българи са дарявали кръв.

Близо две трети от всички запитани са на мнение, че технологиите водят света към по-добро. Тук се открива много силна зависимост в различните възрастови групи. Сред най-младите само една десета смятат, че технологиите водят светът към по-лошо, докато при хората над 60 години процентът нараства до над една трета.

Подобна зависимост откриваме и при въпроса дали държавата трябва или не трябва да наблюдава потребителите в Интернет. Общото мнение е разделено на относително равни проценти с малък превес на мнението, че не трябва. За сметка на това сред най-младите, тези, които смятат, че не трябва държавата да следи потребителите в Интернет е два пъти по-висок от тези, които смятат, че трябва. При най-възрастните, преобладава мнение, че потребителите в Интернет трябва да бъдат следени от държавата.